ослепея

вж. ослепявам

* * *

ослепѐя,

ослепя̀вам гл. go/grow/become blind, lose o.’s sight; be struck with blindness; be struck blind; \ослепея напълно go totally blind; \ослепея с двете очи lose the sight of both eyes.

* * *

вж. ослепявам°